Забележителности

Катедрала „Рождество Богородично“

„Рождество Богородично“ е православен храм във Велико Търново, катедрална църква на Великотърновската епархия на Българската патриаршия.

Намира се в старата част на Велико Търново, в т.нар. „Болярска махала“, на малък площад в старата част на града. Издигната е върху старата църква „Рождество Богородично“. Срещу нея е разположена сградата на Великотърновска митрополия.

В притвора на църквата са погребани митрополитите Климент, Софроний и Антим.
Източник: Уикипедия

Крепост Царевец

Разположена е в близост до стария град на Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185 – 1396), когато Търново е столица на царството. През Средновековието хълмът, на който се намира, е изцяло застроен с жилищни и административни постройки. Царевец е сред Стоте национални туристически обекта, като има печат на БТС.

Най-ранните следи от живот на хълм Царевец датират от късния халколит (4200 г. пр. Хр.). Карта на Царевец Хълмът е обитаван и през бронзовата епоха и желязната епоха. Открити са останки от жилища и керамика от Халщатската култура (XIII-V в. пр.н.е.) и от по-късната латенска култура (V-I в. пр.н.е.). Разкритото под развалините на средновековната българска столица тракийско селище е съществувало през цялото I хил. пр.н.е. Интензивният живот върху хълма в следващите хилядолетия и особено през средновековието почти изцяло е унищожил следите от него. Само малки участъци са оцелели под по-късните постройки.
Източник: Уикипедия

Крепост Трапезица

За името Трапезица има 2 предположения. Според едни това име се свързва с думата „трапеза“, а според други то произхожда от „трапец“, тъй като формата на платото е трапецовидна, друга версия от трапезити – доброволческа войска (наричани пазачи на проходи) версия на проф. Бойчинов.

Още през византийското владичество на хълма са живеели трапезите (пазители на проходи).

Трапезица е втората крепост на вътрешния град на Средновековен Търновград (Велико Търново). Намира се на десния бряг на р. Янтра, северозападно от Царевец. Представлява естествена крепост, заобиколена от трите си страни от реката. Някога върху стръмните скали се издигали високи стени с войници и кули. Два напречни крепостни зида се спускали по склоновете на хълма – единият в източната част, край църквата „Св. Димитър“, а другият – в западния склон с посока към сегашния железопътен мост. В крепостта се влизало през четири входа. Главният вход на Трапезица се намирал на южната страна и е бил свързан с Царевец чрез мост над р. Янтра срещу църквата „Св. 40 мъченици“. Към този вход е водел каменен път, изсечен в скалата и достигащ до южната порта, следи от която са запазени.
Източник: Уикипедия

Регионален исторически музей - Велико Търново

Изключително богатата 150-годишна история на музейното дело във Велико Търново, дава възможност за задълбочен и многостранен анализ на неговото развитие. Един кратък ретроспективен преглед на изминатия път позволява да се очертаят няколко основни етапа в изграждането, формирането и утвърждаването на музейната структура в града и региона.

museumvt.com

Самоводска чаршия

Самоводска чаршия е днес архитектурно-етнографски комплекс във Велико Търново с възрожденска архитектура[1]. Намира се по протежение на улиците „Георги Раковски“ и „Капитан Георги Мамарчев“ и около площад „Георги Кирков“.

Създава се в средата на XIX век. На новата улица земеделски производители продават своята продукция. Това са най-често земеделци от околните села – Самоводене, Дичин и други. Появяват се занятчийски дюкяни, работилници и ханове през годините.

На улицата и днес се извисява ханът на Хаджи Николи. На тази улица е имало и други ханове – Дряновски, Хаджи-Давидов, Хаджи-Великов, на Атанас Йоноолу.

Ежегодно на 22-24 септември се провежда Нощ на Самоводската чаршия.
Източник: Уикипедия

Улица "Гурко"

„Гурко“ е централна улица в Стария град, квартал Варуша – юг във Велико Търново.

Улицата е кръстена на един от генералите освободили България Йосиф Гурко от 1888 г. Улицата е една от най-живописните в града. По нея са минавали Васил Левски, революционери, освободителната армия на генерал Гурко и др. На нея се намират много възрожденски къщи и са творили редица художници. На улицата е имало няколко дюкяна и работилници до началото на XX век.

Простира се от площад „Майка България“ до Старопрестолна гимназия по икономика.
Източник: Уикипедия

Църква "Свети Четиридесет мъченици"

Църквата е най-известният средновековен български паметник във Велико Търново. Построена е и стенописана по времето на българския цар Иван Асен II върху по-малка църква вероятно посветена на Богородица, в чест на голямата му победа в Битката при Клокотница на 9 март 1230 г. (деня на Свети 40 севастийски мъченици) над епирския деспот Теодор Комнин. През XIII – XIV век е главна църква на манастира „Великата лавра“. Църква носеща името на светците войни е издигната от българския цар и на хълма Малкия Хасара до днешното село Сталево, Хасковско, откъдето според преданието той ръководи сражението. Селото, подобно на старопрестолния град, празнува своя църковен празник в деня на Светите 40 мъченици. На върха на Малкия Хасара в местността „Черковището“ стар оброчен камък с кръст бележи мястото на някогашната крепостна църква. На този ден по стар обичай хората се изкачват на Голям Хасар и хвърлят камък в посока Клокотница изричайки думите: „Трижде анатема кир Теодор Комнине!“
Източник: Уикипедия

Паметник "Асеневци"

Паметникът „Асеневци“ (известен още като „Паметникът на Асеневци“, „Конниците“) е монументален паметник във Велико Търново, посветен на българските царе Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II.

Паметникът се намира в местността Боруна, в подножието на Света гора, на скалистия нос на един от завоите на река Янтра, създаващ усещането за естествен амфитеатър. В непосредствена близост до него са Държавната художествена галерия „Борис Денев“ и Стамболовият мост. Адресът е ул. „Александър Стамболийски“, Велико Търново.

Паметникът струва 6,4 млн. лв., дарени от българския народ, и е открит официално на 16 ноември 1985 г. за честването на 800-годишнината от въстанието на братята боляри Асен и Петър и освобождаването на България от византийско владичество.
Източник: Уикипедия